Стихчета от Мая Дългъчева

Как така?

Стихчета от Мая Дългъчева

Как така ?

Дядо рече, че когато

бил момченце като мен,

най-обичал цяло лято

да лови жабоци в плен!

Той навярно се шегува!

Гледам го – с бастун, с мустак…

Как ще цопка и ще плува,

и ще хваща жаби чак?!

Представете си го само –

дребен, с щръкнали уши

как се моли: “Мамо, мамо,

стой, носа ми избърши!”

Сядай с дядовците, дядко,

че ще ме напуши смях!

А пък той отвръща кратко:

“С тях на жмичка си играх!”

 

Нощно кино

Като охлювче се плъзгам вечер

в мекичката пухена завивка.

Там ме чака плюшеният Мечо

с милата си плюшена усмивка.

Двамата шушукаме до късно

и се смеем тихо под юргана –

щом нощта звезди в небето пръсне,

сенки оживяват по тавана.

Гледай, Мечо, сякаш сме на кино,

но да пазиш тайната голяма –

нашите танцуващи картини

ще избягат, ако влезе мама!

 

Слонче великан

Звездна нощ се спуска вън,

но не ми е хич до сън,

че върху стената пак

броди тромав слон от мрак.

Тромав слон, тежък тон,

тупа крак, цял от мрак

и с грамаден чер хобот

ме облива в страх и пот!

С моя татко детектив

скрихме се зад шкафа сив,

тихо-тихичко седим –

слона чер да проследим.

Но какво съзирам сам?

Ще ви кажа, срам не срам:

слончето от розов плат

мята сянка в черен цвят!

Вече не изпитвам страх!

Важна тайна днес разбрах –

едри сенки през нощта

хвърлят дребните неща.

 

Боите на нощта

Има ли нощта боички,

че безброй, безброй звездички

по небето нарисува?

Златен цвят отде купува?

Ще надникна зад вратата,

за да видя по стената

бяла, бяла като сняг

как нощта рисува мрак?!

 

Крушка в чашка

Малка семчица от круша

в чашка вчера посадих.

После я полях под душа

и със шапка я покрих.

Светя й с фенерче нощем

и я моля от сърце…

Но защо не иска още

да покаже стъбълце?

Баба гледа и се смее:

“Мило бабино дете,

а градината къде е?

Крушка в чашка не расте!

Посади я, мое внуче,

вън в разцъфналия двор –

пролетен дъждец да суче,

да живее на простор…”

Аз съвета й послушах

и ела да видиш ти

как наесен сладки круши

семката ще ни роди!

 

Зебра

Далеко зебрите живеят

и може всички да се смеят,

но аз ви казвам, че край мене

лежат си те опитомени.

От тротоар до тротоар

по тях минава млад и стар.

Кротуват си и не тъжат –

обувките не им тежат,

защото в уличните дебри

родили са се тези зебри

и знаят своята задача:

“Помагайте на минувача!”

Автор: Мая Дългъчева

Публикация в сп. “Първите седем” .

Оставете коментар

↑ нагоре ↑