Гердан от кравайче

Патенце

Гердан от кравайче

Едно мъничко глупаво пате
сам-самичко в гората се клати.
“Па-па-па! – с пълно гърло си пее.
– Всяко пате на воля живее!”
Но внезапно, от храстите гъсти,
Кума Лисапристъпя на пръсти
и с гласец най-любезен го спира:
– Мило патенце, както разбирам,
май изгуби се ти във гората?
Хайде с мен – знам пътечка в тревата.
Мама Патица вчера ми каза
като свое дете да те пазя!
Имай вяра на леля Лисанка –
помня твоята родна полянка.
На послушното пате се пада
и гердан от кравайче в награда!
– Па-па-да! – рече малкото пате.
– С мама Патица щом сте познати…
И по цвят май на тебе приличам.
Пък кравайчета колко обичам!
И аха! – да последва Лисана,
по тревата, от слънце обляна,
се търкулна кълбо със игли!
Лиса викна: – Ох, колко боли!
Бързо-бързо опашка подви
и куцук! – към гъстака зави.
– Ей, глупаче, – показа се Ежко
и погледна към патето тежко.
– Ти не знаеш ли, че с непознати
не говори тук никое пате,
инак зле може да си изпати?
Да си чуло, че тази Лисана
сбира патешки пух за премяна
и с перца й е пълен юрганът?
– Па-па-па – жално патето рече,
– с непознати аз… Никога вече!
– Тръгвай с мен да те водя към къщи! –
Ежко Бежко наужким се смръщи.
– Аааа, не, не! – викна патето ясно.
– Да вървя с непознат е опасно!
– Браво! Ти поумняло си май?
Аз съм Ежко – бодлив полицай.
Всички мънички патенца знаят,
че помага в беди полицаят.
……………
Тъй, щастлив бе за патето краят.
В клопки вече то няма да пада.
Пък дори и да му обещаят
цял гердан от кравайче в награда!

Автор: Мая Дългъчева
Публикация в сп. “Първите седем” .

Оставете коментар

↑ нагоре ↑