Семейство

Семейство

Семейство

Напъпи пролетта. Къщурката на дядо Добри и баба Милка потъна в бухнала зеленина. Птича песен звънна в разцъфтелите дървета.
Един ден откъм щъркеловото гнездо на комина се чу весело тракане. Баба Милка усмихнато вдигна очи – Щърколан и Щърколина бяха се върнали!
– Деденце, имаме си гости. – извика тя – Виж какво грижовно семейство са- поправят си гнездото, стягат го…Сигурно скоро ще имат малки щъркелчета.
– Ще имат, ще имат…- засука мустак дядо Добри, сложи ръка над челото си и примижа към покрива.
Мина време. Щърколан заздрави старото гнездо, попълни дупчиците с кал и нови сламки. Щърколина снесе две яйца и се настани да ги мъти. Излиташе съвсем за кратко – да клъвне нещо и да поразкърши криле. Щърколан я отменяше – пазеше яйцата, важно изправен на един крак като страж…
Веднъж, додето кръжеше над реката, Щърколина чу силен гърмеж и нещо опари дясното и крило! Един селянин, излязъл на лов за патици, неволно я беше прострелял. Птицата премаля от болка и полетя към дома си. Струйка кръв обагри белите пера. С последни сили се добра до гнездото, отпусна се вътре и притвори очи. Цялото и тяло трепереше.
Щърколан се засуети около нея- неспирно тракаше с човка като че ли я пита: “Какво се случи, мила? Как да ти помогна?”. НаправиСемейство няколко тревожни кръга наоколо, сякаш търсеше помощ, после примирено се завърна.
Дните отминаваха. Щърколина остана върху яйцата, измъти рожбите си…Двете малки щъркелчета скоро затракаха с човчици – бърбореха си нещо на техния птичи език. Майката ги наблюдаваше с умиление и жал…Тъй и се щеше да им покаже света, да ги научи как се лети…
Щърколан се грижеше за всичко – и за рожбите им, и за нея самата. Той излиташе рано сутрин да търси прехрана. Когато децата бяха сити, щъркелът кацаше до майка им – подаваше и храна в човката също като на малките. Осакатялата птица го гледаше с благодарност, а очите и блестяха като две обли сълзи…
Баба Милка се радваше на щъркелчетата, които вече се опитваха сами да летят. Дядо Добри отвреме-навреме поглеждаше към комина и цъкаше с език:
– Тц, тц, какво и става на женската? Тази година все в гнездото стои…
– Нищо и няма, почива си…Нали е майка. – отвръщаше бабичката.
Неусетно лятото свърши. Дърветата нахлупиха есенни шапки- жълти, червени, кафяви…Прелетните птици започнаха да се сбират в ята – време беше да поемат на юг.
Една привечер и щърково ято се изви над селото. Двете поотраснали щъркелчета литнаха и се присъединиха към останалите. Щърколан допря глава до главата на Щърколина. Остана за миг притихнал, а после ги последва.
Майката отчаяно затрака с човка! Изви шия към небето и цялото и тяло се устреми към тях, към нейните близки! Изправи се на крака, с всички сили размаха криле, но не успя да излети… Сломена, нещастната птица клюмна и замря.
Изведнъж се случи истинско чудо! Щъркелът направи рязък завой, отдели се от ятото и се спусна надолу към гнездото. Кацна до своята любима и я загърна с криле…Скоро отлитащите му събратя се стопиха в облаците.
Заранта настойчиво почукване разбуди Баба Милка и дядо Добри. Старата жена отвори вратата и ахна! На прага стоеше Щърколан, тракаше с човка и поглеждаше към покрива.
– Дядо, деденце, бързо! Ела да видиш…! – викна баба Милка.
Дядо Добри надникна през рамото и.
– Брей! – смръщи вежди той. – Нещо не е наред – не помня щъркел да е идвал толкоз близо до хора…
– Нещо с женската ще е, виж как все натам гледа…
– Казах ти, бабке, не летеше тя като друга година. Чакай да взема стълбата, ще се кача да видя какво и е!
След малко дядо Добри донесе Щърколина в една дълбока кошница.
Цяла зима двамата старци се грижеха за щъркелите. Постлаха им уютно кътче в топлата стая, наместиха и превързаха крилото на женската…Щърколан се въртеше около нея и нежно потракваше с човка.
Търкулна се зимата като снежна топка… Пролетните лъчи отново стоплиха земята. Един ден Щърколан се ослуша, вдигна глава и приближи до вратата.
– Пусни ги! – кимна баба Милка – Щъркелите се завърнаха.
Дядо Добри отвори. Щъркът излезе на двора, поразтъпка се…Понечи да литне, но се сепна, погледна Щърколина и остана.
Неочаквано тя разпери криле, махна няколко пъти неуверено и внезапно се издигна. Описваше все по-широки и по-широки кръгове, все по-смело, все по-високо! Мъжкият проточи врат и радостно затрака…След миг я настигна в небето. Щастливи, двамата плуваха в синевата, сякаш се къпеха в бистрия пролетен въздух…
– Ееех…- промълви дядо Добри, усмихна се и прегърна бабичката си.

По действителен случай.

 

 

автор: Мая Дългъчева

Оставете коментар

↑ нагоре ↑