Сънеядко, добрият великан

Сънеядко

Сънеядко, добрият великан

В една далечна страна, зад девет планини в десета, живеела красива малка принцеса. Старият цар, нейният баща, много я обичал и много се тревожел за нея. От известно време принцесата не можела да спи нощем, защото й се присънвали страшни сънища. Тя ставала все по-бледа и по-слаба. Нямала сили вече да си играе и да се разхожда в просторната градина. Един ден дори не могла да стане от леглото.    Изплашил се добрият цар за живота на дъщеря си и тръгнал да търси лек против безсънието й. Вървял, вървял, преминал деветте планини и стигнал до огромен океан. На брега на океана срещнал една престаряла магьосница.
Тя се приближила към него и казала с треперещ глас:
– Е, пристигна ли най-сетне, бедни ми царю? Откога те чакам! В света на хората няма лек за дъщеря ти. Ако искаш да спасиш детето си, трябва да идеш в Страната на сънищата. Там живее Сънеядко, добрият великан. Той се грижи за спокойния сън на децата.
– Но как да стигна дотам? Та аз не знам дори къде се намира! – отчаяно извикал царят.
– Ще ти помогна. Щом пристигнеш, потърси Сънеядко, добрият великан, който се храни със страшни сънища! Трябва да научиш вълшебните думи, с които може да го повика всеки, който сънува страхотии.
– Добре, добре, всичко ще изпълня! Води ме! – кимнал царят.
Магьосницата казала някакви странни думи и го докоснала с вълшебния си бастун. Царят затворил очи, заспал дълбоко и мигом попаднал в Страната на сънищата. Там било пълно с какви ли не чудесии – блестели златни дворци, красиви феи танцували наоколо, боричкали се весели джуджета… Наред с тях ръмжали ужасни чудовища, грозни вещици и озъбени зверове се криели в тъмните гори! Царят се огледал насам-натам и попитал едно джудже:
– Къде съм? Кои сте вие?
– Добре дошъл в Страната на сънищата, царю! Не ни ли позна? Ние сме сънища.    Тук живеят сънищата на всички хора по света. Ето, виждаш ли онова триглаво чудовище? Tо се кани да се появи в съня на дъщеря ти тази нощ.
– О, трябва да я предпазя от тази ужасия! – извикал нещастният цар. –
Кажи ми, как да открия Сънеядко, добрият великан, който се храни със страшни сънища?
– Сега ще го повикам – кимнало с глава доброто джудже и изрекло вълшебните думи:

“Сън, сън, страшен сън
чорлав-морлав броди вън.
Сънеядко, тук ела,
скрит във розова мъгла!
Отвори уста и зяпай –
този страшен сън излапай!”

   Тозчас наоколо се спуснала гъста розова мъгла. Тя бавно се разсеяла и пред очите им се появил Сънеядко, добрият великан.
– Тъкмо навреме, тъкмо навреме – погладил корема си той. – Вече се страхувах, че ще остана без вечеря. Добре ще ми дойде един грамаден и вкусен ужасен сън! Хубавите сънища изобщо не засищат – топят се в устата като захарен памук. Ам-ам-ам, дайте ми да ям!
Тогава царят посочил страшното чудовище, което се готвело да изплаши дъщеря му, когато заспи. Сънеядко, добрият великан, отворил уста и – ам! – погълнал ужасния сън.
– Ммм, благодаря! Беше много вкусно! – облизал се доволен той.
– Не, аз ти благодаря! – казал царят със сълзи на очи. – Ти спаси живота на моята малка принцеса!
Изведнъж Страната на сънищата избледняла и изчезнала. Пред него се появила старата магьосница.
– Запомни ли вълшебните думи, царю? – попитала тя.
Царят сънено потъркал очи и повторил онова, което изрекло джуджето:

“Сън, сън, сън, страшен сън
чорлав-морлав броди вън.
Сънеядко, тук ела,
скрит във розова мъгла.
Отвори уста и зяпай –
този страшен сън излапай!”

   Магьосницата го похвалила и му показала обратния път към двореца. Когато наближил, старият цар отдалеч чул смеха на принцесата. Тя изтичала към него и го прегърнала:
– Татко, татенце, няма да повярваш! Тази нощ не сънувах лоши сънища! Спах дълбоко чак до сутринта!
Царят й разказал за пътешествието и приключенията си. Накарал я да повтори и думите, с които сама може да повика Сънеядко, добрият великан, който се храни със страшни сънища. Ако и вие някога сънувате лош сън, кажете вълшебните думи. Запомнихте ли ги?

Фото: Валери Табор – Смит
Из сп. “Първите седем”

Оставете коментар

↑ нагоре ↑