Как да възпитаваме родителите си? (Първа част)

Как да възпитаваме родителите си? (Първа част)

Как да възпитаваме родителите си? (Първа част)

(кратко ръководство за деца от 5 до 105 години)
Как да възпитаваме родителите си? (Първа част)     Често се случва да чуем: “Имам лоши родители! Те са много невъзпитани, не се съобразяват с чуждото мнение, извършват нелепи и глупави постъпки правят всичко наопаки и ме излагат с поведението си”. Идеални родители няма – отговарям аз – а колко време отдели за възпитанието на родителите си? Опита ли се да разбереш как живее твоя родител, какви са неговите проблеми и мечти, какво иска да получи от живота? Ако не – какво искаш от него тогава? Възпитанието на родителите – това е дълго и трудно занимание, родителите не се възпитават за един ден. На това занимание трябва да се посвети много време. Как да го направите на практика? За това е тази статия.

 

 

    Родителят – това е впечатлително и ранимо същество. Практиката показва, че родителите трудно се приспособяват към живота, често не разбират неговите закони. Родителите са наивни. Да помогнете на родителите да се справят с този проблем – това е ваша задача.
Например, вие искате да оставите родителите си сами, когато трябва да отидете на екскурзия с приятели. Често родителите в този случай започват да капризничат, крещят, да тропат с крак, даже да плачат. Не трябва да се плашите – това е обичайна реакция. Рядкост е самостоятелния родител, който да е готов да остане без вас. Много лошо е точно в такъв момент да решите да започнете да възпитавате родителите си – наплашения родител е съвършено глух за доводите на разума. Вълнението, заедно с желанието да постигне своето, закрива неговия разум от света с глуха стена. Как да постъпите в такава ситуация?
    Преди всичко, никога не отговаряйте със същото на крясъците, тропането с крак, плача. Бъдете зрели и солидни! Дръжте се с достойнство, вашата реч трябва да е спокойна, уверена, проста и разбираема за родителите ви. Не трябва да използвате сложни термини, значението на които вашите родители не знаят. Говорете с такива думи, че да ви разберат.
    Второ – в никакъв случай не обиждайте родителите си – това не е педагогическо и няма да има възпитателен ефект. Освен това, те може да запомнят думите ви и да ги използват в разговор с вас и на място, и не на място – такива случаи не са рядкост. Бъдете много внимателни и доброжелателни. Но помнете, че и излишните усуквания също трябва да се избягват.
    Aко родителите започнат да се хвалят със своята възраст и да намекват, че сте по-малки – обяснете, че не са прави, Кажете, че възрастта е без значение.
Нa трето място трябва да сте наясно, че в дадения момент в главите на родителите ви може да се въртят различни подбуди, за да реагират именно по този начин. Например, в случая с екскурзията – преди всичко родителите може да изпитват страх, да не се случи нещо лошо с вас и затова  да не искат да ви пускат. Но може да има и друга причина за тяхното решение – може просто да искат да се наложат, без основателна причина, или да се нуждаят от вашето присъствие именно тези дни, надявайки се да отидете с тях на пазар.
    Затова вашите действия трябва да са различни – според причините.
В първия случай (ако причината е страх да не ви се случи нещо лошо) вие трябва да ги успокоите, да им обясните, че нищо няма да ви се случи и, че скоро ще се върнете.
    Ако не ви пускат, само защото искат да се наложат – припомнете им, че не е хубаво да бъдат егоисти. А може да подходите и по друг начин – да отстъпите в нещо, да дадете възможност на родителите си да се самоутвърдят и да покапризничат, но само така, че това да не се отрази на пътуването ви.
    В третия случай може да ви се наложи да си останете наистина у дома – ако родителите ви наистина се нуждаят от вас точно в този ден, няма да е хубаво да ги изоставите в трудна за тях минута.
Очаквайте втора част, в която ще разберете кои са страховете на родителите ви.
Източник: edu.rin.ru
Превод: Деси Миленкова

Оставете коментар

↑ нагоре ↑