История на олимпийските игри

Posted on 27 юли 2004 by Деси Миленкова в За деца и ученици

Първите “исторически” олимпийски игри се провели през 776 г. пр. н. е.; обаче източниците доказват, че те не са били първите, а само първите броени олимпийски игри, с които започва гръцкия календар.
Олимпийските игри се провеждали на всеки четири години, обикновено в началото на юли. Отначало траели три дни, а по-късно пет. Зрители можели да бъдат само мъжете (присъствала само една жрица на богиня Деметра). Но като зрители били допускани чужденци, а понякога и роби.

По време на олимпийските игри били преустановявани войните.
Игрите се ръководели от съвет, съставен от трима, а по-късно и от четирима съдии, избирани измежду видни граждани на Елида и Пиза; те се наричали “еланоидици” и като отличителен знак на титлата си носели пурпурна туника и бял жезъл.

Състезателите били длъжни да пристигат в Елида 30 дни преди откриването на игрите и да тренират там пред очите на еланодиците; който от тях се оказвал слаб, не бил допускан до състезанията. Еланодиците били едновременно и съдии, вестители на спортните постижения и пазители на свещения мир.

До 14-ата олимпиада състезателите били с една дисциплина: обикновено бягане. Това било бързо бягане по едната дължина на стадиона. Състезателите бягали боси по насипания пясък. На 15-ата олимпиада за пръв път била въведена нова дисциплина: “двойно бягане”, бързо бягане по двете дължини на стадиона. На 16-ата олимпиада вече се състезавали в “дълго бягане” на разстояние дванадесет дължини на стадиона; по-късно това най-изморително надбягване се удължило два пъти.

На 18-ата олимпиада бил въведен “петобоят”: бягане, скок дължина, хвърляне на диск, хвърляне на копие и борба. Петобоят започвал с бягането, после бил ред на скока, който петобоецът прави с помощта на гири. Дискът за хвърляне бил по-голям от съвременния и два пъти по-тежък. Копието се хвърляло не само на разстояние – както е сега, но и по определена цел; мятало се със засилване и от място.

Връхната точка в петобоят представлявала борбата. За да се предотвратят излишните травми, арената за борба била посипана с половинметров пласт пясък. На 23-ата олимпиада бил въведен юмручният бой, на 25-ата олимпиада – надбягването с колесници-двуколки; на 69-ата било въведено “бягането в бойна готовност” с щит, шлем и меч.

Източник: “Седемте чудеса на света” авт. Войтех Заморовски