Проблемното дете в класа

Posted on 31 януари 2004 by Деси Миленкова в За родители, За учители

Със Съдействието на ISTORIK
   За част от нашето общество, все още, е трудно да приеме необходимостта от провеждането на конссултации с психолози, психоаналитици и психиатри, при наличието на поведенчески и емоционални разстройства в ранната детска възраст.

Част от родителите на децата имат негативно отношение към провеждането на детски психиатричен преглед. Те подценяват някои от ранните прояви на психичните разстройства в детска възраст. Различните родителски обяснения за тези разстройства не решават проблема.

Създават се конфликтни ситуации между родители и преподаватели. Родителите се чувстват обидени и реагират така: “Само моето дете ли създава проблеми в класа? С възрастта, те ще изчезнат…”.

От няколко години насам, в училищата, освен охрана, има назначени психолози, които работят с децата, с учителите и с родителите и най – добре могат да спомогнат за решаването на тези проблеми.
Във всеки един клас, преподавателите могат да посочат т. нар. “проблемни деца”.

Трябва да се приеме, че децата, които имат следните прояви: трудно се концентрират върху поставените им задачи, бързо сменят едно занимание с друго, имат силно изразена двигателна активност и склонност към импулсивни действия, страдат от т. н. “хиперкинетично разстройство”.

Това разстройство на волята и поведението (болестта, наречена хипербулия, се отличава с повишена поведенческа и двигателна активност на болния, с лоши последици) засяга най – вече децата на предучилищна и на ранна училищна възраст. Среща се по – често при момчетата, отколкото при момичетата. Причини за възникването му могат да бъдат: наличието на генетична предразположеност; проблеми на майката, по време на бременността или на раждането и др.

Тези деца имат многобройни проблеми със заучаването на учебния материал и с придобиването на различни умения и компетенции.
“Хиперкинетичните деца” често биват наказвани и порицавани пред сучениците си. Те придобиват славата на “лошите”, на “черните овце” в класа. Съучениците им започват да ги избягват в игрите, да не общуват с тях…

В този случай, личността на преподавателя е решаваща за “хиперкинетичното дете”, защото то твърде лесно и твърде скоро може да стане член на асоциални групи. Причината за това се крие във факта, че асоциалната група ще го приеме изцяло, заедно с “неговите особености”.

Патологичният афект не подлежи на осъждане, а на лечение.
В някои случаи, се провежда медикаментозна терапия, целяща подобряване на концентрацията на вниманието, но тя е с временен ефект.

С тези деца е необходимо да се работи допълнително и в училище (в часовете и в занималнята), и вкъщи, за да усвоят необходимия учебен материал. Изискват се огромно търпение, както от страна на родителите, така – и от страна на преподавателите.

автори:
Д – р Елена Иванова,
ДКЦ “Надежда”
Ул. “Ален мак”, 2, гр. Пловдив
В – к “Марица”