Всичко знам за тебе, бебе

Posted on 10 октомври 2003 by Деси Миленкова в За деца и ученици, За родители, Стихотворения

Днес татко ме гушна и радостно рече: “В корема на мама живее човече.” Дали е момченце или пък момиче? Дали ще е братче или пък сестриче?То колкото житено зрънце е само, но спи и расте под сърцето на мама. И сигурно много прилича на тебе, когато си бил във корема й бебе.”
	Туй, че нашето бебе пораства, е ясно. Ами как се побира? Не му ли е тясно? “Не, не се тревожи! – Мама права застава. – Виж, коремът ми също расте, наедрява.Все едно е хралупка – тъмна, топла и мека, все едно е къщурка – и просторна, и лека… Ден след ден се заобля, ден след ден се издува – има място за бебчо дори да лудува!”
Вече в кухнята често заседява се мама. Ние с татко се смеем, че похапва за двама – два банана изяжда, две филийки препича… И след малко от глад към хладилника тича!Ала то е, защото се храни със нея бебчо, дето в корема й кротко живее. Как, ще питате вие, като няма устичка? Ще ви кажа – през някаква тайна тръбичка.
	Понякога мама бледа лежи. Навярно коремът й доста тежи. Тогава съм мил – безшумно се движа и заедно с татко за нея се грижа.Когато заспи, стихват стъпки и песни – съня й не бива никой да стресне! Влакчето даже мирува, кротува, защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна! Всяка рокля предишна сега й е тясна. Вътре бебето шава, премята се, рита и почуква с юмруче… За мене ли пита?Знам, не вижда оттам непознатия батко, но познава гласа ми и този на татко, затова му разказваме как си мечтаем скоро заедно с него у дома да играем.
	С нетърпение питам: ”Защо ли се бави? И кога ще излезе? Да не би да забрави?” “Още малко остана – моят татко отвръща. – Ще ухае на бебе после цялата къща!”Най-накрая е тук! Вече имам сестриче! Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича! Ох, как искам по-бързо да стане голямо! Не расте ли и братче в корема ти, мамо?  Автор: Мая Дългъчева Снимки: Ан Джедис Из сп. “Първите седем”