Как да се държим с децата при прояви на ревност?

ревност

Как да се държим с децата при прояви на ревност?

Има един прост факт, който възрастните често забравят – че всяко дете е уникална личност. Независимо от общата наследственост и еднаквата семейна среда, братята и сестрите, и дори близнаците, може да се различават твърде много по своя характер. Така че първото и най-важно условие за изграждане на здрава емоционална връзка между децата е да зачитаме тяхната уникалност, да позволим на всяко от тях да бъде самото себе си и да уважаваме неговата самоличност.

Конфликтите между децата в дома не са рядкост и без да съществува ревност между тях. Но понякога напрежението, което те пораждат, изостря постоянно атмосферата и след време може да ескалира до степен на нетърпимост към другия. Затова е от значение родителите да реагират адекватно още в момента, когато се появи ново бебе. Позволете на детето да изрази по подходящ начин своя гняв, дори омраза към новороденото. Не забравяйте, че зад тях стои страхът от обезценяване и отхвърляне. Независимо с какви чувства е очаквало детето идването на бебето, едва след раждането му то си дава сметка какво всъщност се е случило. Ако покаже истинските си емоции, без да бъде наказано за това, вероятно много скоро детето ще се освободи от тях и ще започне да изпитва нежност и привързаност към малкото.
Погрешна е и тактиката, при която възрастните разрешават детските спорове от позицията на справедливостта. Първо, това е доста мъгляво понятие за малките деца; и второ, всяко от тях има своите основания да влезе в спора и защитава някаква потребност – така че “присъдата” може да се окаже справедлива за едното, но ощетява другото.
Не бива във всяко пререкание между децата да се търсят корените на ревността. Съперническият дух е присъщ на повечето детски игри и при подходящо стимулиране от страна на родителите може да се развие като позитивно качество на децата в бъдеще, без да попречи на изграждането на любов и привързаност между тях.
Избягвайте наказанията, поученията или принудата към “добро държание”, когато децата наистина проявяват ревност. По-добре е да им се даде възможност да изкажат чувствата си, но не ги оставяйте “после да се оправят сами” помежду си. Присъствието на родителите при спор има огромно значение; не позволявайте обаче да ви въвличат в конфликта на една от страните. Опитайте се да бъдете максимално безпристрастни, но това не означава, че трябва да бъдете безразлични към техните чувства.
Не прекратявайте със забрани и заплахи конфликт, който е в разгара си. От това той няма да приключи, а ще продължи под формата на “студена война” до следващото избухване.
Намерете подходящ начин да покажете на всяко от децата, че го обичате и държите на него; но също – че сте много огорчени от това, което става между тях.
Ако обаче с времето кофликтите между децата се изострят, вместо да се затихват, това е сигурен белег за поява на трайни чувства на ревност. И щом усилията на възрастните не дават резултат (понякога дори имат обратен ефект), е препоръчително да се потърси навременна психологическа помощ.

Семейството наистина трябва да положи много усилия и да премине през доста “подводни камъни”, за да отгледа повече от едно дете. Но за самите деца съвместният живот е ценен житейски опит, защото в ежедневието те се научават да споделят своите преживявания и емоции, да дават и получават помощ. Понякога част от този опит е и болезненото чувство на ревност. Известният детски психоаналитик Уиникът казва, че “всяко дете има свое време, когато ще приветства нов брат или сестра. Моментът, в който малкото дете искрено може да “позволи” нова бременност на майка си, е много съществен”. Настъпването на този момент обаче зависи до голяма степен от родителите и тяхното отношение към детето.

автор: Анета Кирова

Оставете коментар

↑ нагоре ↑