Как да разпознаем проявите на ревност?

ревност

Как да разпознаем проявите на ревност?

Когато детето е в състояние да изрази непосредствените си чувства от раждането на сиблинг, не е трудно да се разпознаят обичайните прояви на ревност. Ако при първата среща то направи коментар от типа “това бебе е много грозно” или предложи “хайде да го върнем в родилния дом”, никой не се съмнява в неговата неприязън към новороденото. Тя може да шокира родителите, но е спонтанен израз на ревност и в същността си е здравословна психологическа реакция.

Така детето дава искрен израз на своя страх от обезценяване поради появата на “конкуренция”. Възрастните не бива да пренебрегват този сигнал – той показва, че границите на емоционална толерантност у детето са прехвърлени и то се нуждае от специално внимание.
Понякога емоционалните реакции на децата придобиват неочакван и труден за разпознаване облик. Няколко типични примера:
· Кризи в хигиената – дете, което е придобило трайно определени хигиенни навици, внезапно се връща към по-ранен етап от развитието си: започва да се цапа, когато се храни; отказва да се мие само или го прави по начин, който принуждава родителите да отново да го учат на това умение; или пък се появява неестествена за възрастта му и изградените навици небрежност към външния вид и заобикалящата среда.
· Нарушения в апетита – детето става злоядо, не иска да се храни в обичайното време или пропуска хранения; проявява повишен апетит или пък нетипична за него непретенциозност в избора на храна.
· Проблеми със съня – детето започва да плаче, когато стане време за лягане; отказва да си легне или дълго не може да заспи, независимо от усилията на възрастните да го успокоят; или пък често се буди нощем и дори може да сънува кошмари, които обикновено не помни.
· Влошаване на речта и/или на моторната координация – проявява се под формата на “обратно развитие” на вече изградени умения за изказ и за боравене с предмети. Този процес наподобява кризите в хигиената – временно отпадат придобитите умения и детето сякаш става “по-малко”: започва да говори и да се държи “по бебешки”, проявява елементарна несръчност, чупи предмети и дразни околните с несъответни за възрастта си реакции и поведение.
Друга важна проява е т. нар. “соматизация”, при която продължителните негативни емоции може да предизвикат не само физиологични промени, но и да се трансформират в болестни симптоми. Тяхното естество се определя до известна степен от възрастта на детето, но най-честите видими прояви са:
· Главоболие, обикновено съпроводено с повишена уморяемост, нервност, раздразнителност
· Стомашни болки и/или разстройство, повръщане, или пък запек
· Чести настинки, бронхити, повишена податливост към вирусни инфекции
· Кожни проблеми, алергични реакции
· Изпускане по малка или по голяма нужда, което се появява вторично, т.е. след като вече е бил изграден контролът над отделителните функции.
Това са само част от симптомите, чрез които детето дава несъзнаван сигнал за наличие на вътрешен емоционален конфликт. Практически соматизацията може да се прояви чрез всеки телесен орган или система. Тя е “болестната фасада”, която прикрива истинското страдание и всъщност е заобикаляне на психологичния конфликт, а не неговото решаване. Когато соматизацията не се разпознае навреме, се лекуват само нейните симптоми; но причината, която ги поражда, остава и продължава да генерира болестните прояви. Проблемът е, че продължителното нарушение във функциите на даден орган или система може да доведе до тяхното увреждане на телесно ниво, тоест да прерасне в същинско заболяване (напр. стомашна язва, захарен диабет, бронхиална астма и др).
Но е много важно да се знае, че детето няма вина и не носи “отговорност” за соматизацията, тъй като по правило тя е несъзнавана за самото него реакция на емоционална травма. С други думи, вместо да дава воля на своя гняв или страх от нещо, или пък да отстоява потребностите си пред околните, то се опитва да “анулира” непозволените емоции. Те обаче не изчезват безследно, а се трансформират в друг вид неприятни усещания – главоболие, колики и т.н. Това е своеобразен вид психична защита от действието на негативната емоция, която е еквивалент например на гневното избухване под влияние на дразнител от външната среда. Но вместо да се насочи навън, към причинителя на емоцията, гневът се отхвърля като неприемлива реакция и се потиска. Обаче ако травмиращото действие е твърде силно, твърде продължително или се повтаря често, той “избива” в тялото като болка или друг симптом.
Психосоматичните разстройства се свързват с влиянието на семейната среда, а техните корени са в емоционалните взаимоотношения през най-ранното детство. Под каква форма ще се случи това, т.е. чрез кой орган ще се проявят, зависи до голяма степен от наследственото предразположение на организма. Но не бива да се драматизира всяко оплакване на детето. По принцип в детска възраст соматизацията е често явление, без това се отразява трайно или сериозно на здравето. Ако обаче един и същ симптом се повтаря дълго време, а медицинските изследвания не откриват причина за това или лечението не дава резултат, е добре родителите да потърсят специализирана психологическа помощ.

автор: Анета Кирова

Оставете коментар

↑ нагоре ↑