Предучилищното възпитание в Япония

Предучилищното възпитание в Япония

В Япония Детската градина не е задължителна образователната степен. Децата постъпват там по желание на родителите си – обикновено към 4 годишна възраст. По изключение, при голяма заетост на родителите, това може да стане и по-рано – на три години. В Япония има и ясли за деца навършили една годинка. Но отделянето от семейството толкова рано не се препоръчва. За да поместят детето в подобно заведение, родителите трябва да пишат специално заявление, обосновавайки невъзможността си да възпитават детето до три годишна възраст у дома, с много сериозни причини.

  Всички детски градини в Япония са частни. Сред тях особено място заемат т.нар. елитни градини, намиращи се под опеката на престижни университети. Ако детето попадне в такава детска градина, може да се счита, че бъдещето му е обезпечено – при навършване на съответната възраст то преминава в университетско училище, а от там без изпити постъпва в университет. В Япония съществува голяма конкуренция в сферата на образованието: университетската диплома е гаранция за получаване на престижна, добре заплатена работа. Затова постъпването в градина към университет е много трудно. Освен, че родителите заплащат огромни суми, и самото дете, за да бъде прието, е длъжно да премине през достатъчно сложни тестове.

През 1999 година цяла Япония е потресена от ужасно престъпление – една жена убила малко дете, което било конкурент на собственото й дете на изпита за постъпване в детска градина.

Елитните детски градини не са много. Както не са много градините с прозападна ориентация, в които господства принципа на свободното възпитание, а не жестоката и тежка за малките деца система, която е характерна за елитните градини.
В повечето детски градини главната задача на възпитателите е да научи децата да бъдат послушни. Домашното възпитание е меко, на децата рядко се забранява нещо. Но в обществото те трябва да показват почтителност. Затова в детската градина много време се отделя на възпитание на маниери и запознаване с ритуалите. Децата са длъжни да овладеят множество вежливи словесни формули (които са често срещани в японския език).
  Необходим елемент от японския етикет е поклонът. Японците съпровождат с поклон всяко „Благодаря“, кланят се при среща, кланят се преди и след ядене, даже и в парламента. Един път в седмицата директорите на всяко японско училище произнасят речи пред учениците, които са строени в колони в училищния двор. След края на речта учениците са длъжни да се поклонят. После се покланят пак – при изнасянето на училищното знаме. Изискването да се поклонят в отговор на директора не е според закон. Това е изискване на традицията: по-младите са длъжни да се подчиняват на по-възрастните и да им показват уважение. Всичко това започва да се учи още в детската градина.
Учебната година в Япония започва на 1 април. В този ден във всички учебни заведения се провежда тържествена церемония. Директорите на детските градини приветстват своите малки възпитаници със същата сериозност както и ректорите на университетите – своите студенти.
Всички учебни заведения в страната провеждат занимания в един график – учебната година е разделена на три семестъра. Между семестрите има ваканции и за студентите, и за учениците, и за възпитаниците на детските градини. През ваканциите малчуганите могат да ходят в детската градина, за да поплуват ( басейни има практически във всяка детска градина) и да поговорят с възпитателите. Но занятия през това време не се провеждат.
Огромна роля в запазването на традициите имат празниците.
  Националните празници на Япония са: 15 август – Денят на завършването на Втората световна война, 9 октомври – Ден на физкултурата, 23 ноември – Ден на благодарност към труда, 24 декември – Коледа.
Денят на физкултурата е най-големият празник в японската детска градина. Отбелязват го със спортни състезания, физкултурни паради, гимнастически представления.
В Деня на благодарност към труда децата отиват на екскурзия: в полицейски участъци, в управленията на противопожарната охрана – навсякъде, където работят хора – държавни служители. Децата на такива екскурзии лесно се познават – облечени са със специални униформи. Задължителни елементи в тези униформи са шапките – бели за момченцата и червени за момиченцата.
Любимо развлечение на японските деца около Нова Година е пускането на хвърчила – хартиени змейове.
Съставът на групите в детската градина не е постоянен. Всяка година групите се сформират наново. Същата е ситуацията и в началното училище – тук съставът на класовете се променя на всеки две години, а учителят – всяка година.
Постоянната промяна в групите в детската градина се прави с цел да се предоставят на малките колкото се може по-широки възможности за социализация. Едно дете в дадена група може да не се разбира с децата в нея, но да намери приятели в друга група.

  Възпитателите също се сменят – това се прави, за да не свикват децата прекалено с тях. Силната привързаност, считат японците, ражда силна зависимост у децата към наставниците им, а последните могат да повлияят на вижданията на децата за живота. Ако педагогът, по някаква причина не обича някое дете, това няма да е такъв проблем – след една година той се сменя с друг, с който детето може да се сприятели. Така ще се избегне опасността детето да изгради представа, че всички възрастни не го обичат.
За да станат възпитатели в детските градини, японците трябва да учат две години в институт или университет. Квалификацията се придобива в зависимост от резултатите от писмени тестове за проверка на ерудицията и паметта. За съжаление, отношенията към децата и способността да се работи с тях не е възможно да бъдат проверени. Затова в японските детски градини работят много хора, които не обичат децата. Както е и у нас . . . Както е навсякъде . . .

превод: Деси Миленкова
източник:www.edu.rin.ru

Оставете коментар

↑ нагоре ↑