Умеете ли да изслушвате?

Умеете ли да слушате

Умеете ли да изслушвате?

Както показват психологическите и социологическите проучвания, подрастващите най-често се оплакват от това, че родителите не ги разбират. От своя страна родителите също споделят, че им е трудно да разберат децата си. Първата крачка към разбирателството е умението на родителите да изслушват своите деца. Най-важното в умението да изслушваме е…

да не анализираме това, което говори събеседникът ни. Само такова изслушване му дава възможност да се изкаже. То се състои в умението ВНИМАТЕЛНО да МЪЛЧИМ. Да МЪЛЧИМ – така, че да бъде чут този, който говори и да не забравяме, че той най-малко от всичко се нуждае от нашите забележки. ВНИМАТЕЛНО – иначе човекът би се обидил. Но до колко лесно изпълнимо е това, когато се отнася до нашите деца? Ето няколко съвета :

1. Главния принцип е – минимум отговори. Нашата фраза в най-добрия случай няма да бъде чута от говорещия.
2. При изслушване не трябва да сме красноречив оратор, опитен лекар, който дава диагнози,не справочник, даващ отговор на всеки въпрос, а трябва да сме като гъба – само да попиваме това, което ни се казва, без коментари…
Но пълноценното общуване е невъзможно без осъществяване на обратна връзка. Това означава непрекъснато да даваме знак, че слушаме, а не витаем в облаците на собствените си мисли. За тази цел използваме кратки реплики – „Да…“ , „Разбирам те…“ и т.н.
Сигнали за това, че слушаме внимателно, може да бъде и кимането с глава, както и лекото изменение на изражението на лицето.
Много хора изказват съмнения в ефективността на такова изслушване. „Аз се опитах да изслушам така своя син, но той нищо не успя да ми каже!“. А дали е искал в този момент да говори? Ние често изпадаме в заблуждението, че другите са готови да говорят винаги, когато ние сме готови да ги изслушваме. В действителност нещата стоят точно наопаки – близките ни искат да споделят нещо с нас обикновено тогава, когато на нас не ни е до това… Достатъчно е да си припомним колко често децата ни са започвали да разказват за някой свой проблем в момент, когато имаме важна работа, бързаме за важна среща или просто сме в лошо настроение.
Но точно в такъв момент е важно да поседнем и да изслушаме детето си – иначе следващия път може да не дойде да сподели с нас, считайки, че не се интересуваме от неговите преживявания.

превод: Деси Миленкова
източник: parent.fio.ru

Оставете коментар

↑ нагоре ↑